blog




  • Watch Online / «Тайната на светците“ Петър Иванов: изтеглете fb2, прочетете онлайн



    За книгата: 1993 / Петър Константинович Иванов (с ударение на втората сричка) е роден на 10 февруари 1876 г. в Черкаси (според други източници) , в Киев или Москва) в семейството на генерал Константин Петрович Иванов. Благородното семейство Иванови произхожда от Ивановска губерния. През 1901 г. П.К. Иванов завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. През 1903 г. е публикувана първата му книга „Студенти в Москва“, която след това е преиздадена два пъти (1907 и 1918 г.). Тази книга е дарение от П.К. Иванов през 1903 г. L.N. Толстой с посветителен надпис и се намира в музея на Лев Николаевич в неговата библиотека, както и втората му книга - „На враговете на Леонид Андреев“, издадена през 1904 г. и дарена от автора на София Андреевна Толстая, също с посвещение надпис и на разположение в библиотеката на L. N. Толстой. В младостта си смята себе си за писател и атеист. Занимавал се е и с журналистика. След като се ожени за дъщерята на индустриалец, той взе голяма зестра за жена си. Отличава се с широката си благотворителна дейност. Жена му и дъщеря му умират от тиф. През април 1923 г. участва в Московския епархийски конгрес и е избирател от Пречистенския деканат на Всеруския местен събор през 1923 г. Около 1923 г. собствеността на П.К. Иванов е конфискуван, а самият той е изгонен от Съветска Русия. В изгнание в Германия, след това около 1925 г. се премества във Франция. Живял в Париж. Наистина ми трябваше. Той даваше уроци по руски език, а също така търгуваше с ягоди и плодове. Той пише и изнася лекции на религиозни теми. Участва в работата на религиозно-философската академия на Н. А. Бердяев в Берлин и Париж. Почти напълно загубих слуха си. Той пое върху себе си подвига да помага на болни руски емигранти. Посещавайки всички парижки болници, той научи за болните и не ги напусна до възстановяване или смърт. Той въведе починалите в своя синод и ги помени по време на службите. За дейността на П.К. Митрополит Вениамин (Федченков) и монахиня Силуана (Соболева) писаха на Иванов с голямо уважение. Умира на 15 юли 1956 г. във Франция. Погребан в гробището Сен Рафаел в южната част на Франция.